Apr 30, 2006, 8:00 PM

Безчувствена

  Poetry
866 0 1
Ти стоиш втренчен в мен,
гледаш ме с поглед толкова студен.
И аз те гледам, но в погледа ми няма даже студенина,
ти не заслужаваш дори това. 
В погледа ми няма и безразличие,
но в твоя долавям някакво двуличие.
Ти казваш, че те гледам с омраза,
но дори така не гледам, за да те накажа.
Аз гледам те, но в погледа ми няма чувства,
безчувствена съм аз сега.
Ти открадна всичките ми чуства,
любовта, омразата,
ти открадна ми дори смеха.
Аз обичах те, обичах те тъй силно,
но ти прибра си любовта.
А после мразех те безумно,
но и омразата си отлетя.
И сега от чуствата ми няма нищо -
безчувствена стоя в ноща.
Аз търсих ги, навсякаде се рових,
навсякаде в моята душа,
но ти прогони ги,
ти взе ми всичко,
сега безчувствена стоя сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...