10 dic 2008, 19:31

Безчувствена

  Poesía » Otra
1.4K 0 5

Снощи плаках, знаеш ли?

Покривах лицето си с ръце,

да, ти не беше там,

но се страхувах, страхувах се,

че ще ме видиш такава

тъжна, пречистена,

без фашивата усмивка на лицето.

Снощи плаках, знаеш ли?

Късах парчета

от сърцето си,

раздирах белите завивки,

изгарях твоите писма.

Но снощи плаках, чуваш ли,

а казваше, че нямам чувства.

Снощи плаках, но там дълбоко

в моята душа,

а от очите ми

не полетя дори една сълза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога душата се налага да стои скрита много дълбоко, за да остане цяла.Мерси на всички.
  • Най-силния и болезнен плач,не е с очите а със душата от опит!Но съм сигурна,че след него идват и най-хубавите неща както каза Валъо продължавай напред поздрави !
  • Браво Гале, страхотно е, изпълнено с толкова много чувства
  • тъжно...и толкова прочувствено...с обич.
  • Много хубав стих!
    Поздравче Галя!
    Продължавай напред
    и много късмет!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...