Снощи плаках, знаеш ли?
Покривах лицето си с ръце,
да, ти не беше там,
но се страхувах, страхувах се,
че ще ме видиш такава
тъжна, пречистена,
без фашивата усмивка на лицето.
Снощи плаках, знаеш ли?
Късах парчета
от сърцето си,
раздирах белите завивки,
изгарях твоите писма.
Но снощи плаках, чуваш ли,
а казваше, че нямам чувства.
Снощи плаках, но там дълбоко
в моята душа,
а от очите ми
не полетя дори една сълза.
© Галя Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
