10 дек. 2008 г., 19:31

Безчувствена

1.4K 0 5

Снощи плаках, знаеш ли?

Покривах лицето си с ръце,

да, ти не беше там,

но се страхувах, страхувах се,

че ще ме видиш такава

тъжна, пречистена,

без фашивата усмивка на лицето.

Снощи плаках, знаеш ли?

Късах парчета

от сърцето си,

раздирах белите завивки,

изгарях твоите писма.

Но снощи плаках, чуваш ли,

а казваше, че нямам чувства.

Снощи плаках, но там дълбоко

в моята душа,

а от очите ми

не полетя дори една сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога душата се налага да стои скрита много дълбоко, за да остане цяла.Мерси на всички.
  • Най-силния и болезнен плач,не е с очите а със душата от опит!Но съм сигурна,че след него идват и най-хубавите неща както каза Валъо продължавай напред поздрави !
  • Браво Гале, страхотно е, изпълнено с толкова много чувства
  • тъжно...и толкова прочувствено...с обич.
  • Много хубав стих!
    Поздравче Галя!
    Продължавай напред
    и много късмет!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...