10.12.2008 г., 19:31 ч.

Безчувствена 

  Поезия » Друга
1132 0 5

Снощи плаках, знаеш ли?

Покривах лицето си с ръце,

да, ти не беше там,

но се страхувах, страхувах се,

че ще ме видиш такава

тъжна, пречистена,

без фашивата усмивка на лицето.

Снощи плаках, знаеш ли?

Късах парчета

от сърцето си,

раздирах белите завивки,

изгарях твоите писма.

Но снощи плаках, чуваш ли,

а казваше, че нямам чувства.

Снощи плаках, но там дълбоко

в моята душа,

а от очите ми

не полетя дори една сълза.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога душата се налага да стои скрита много дълбоко, за да остане цяла.Мерси на всички.
  • Най-силния и болезнен плач,не е с очите а със душата от опит!Но съм сигурна,че след него идват и най-хубавите неща както каза Валъо продължавай напред поздрави !
  • Браво Гале, страхотно е, изпълнено с толкова много чувства
  • тъжно...и толкова прочувствено...с обич.
  • Много хубав стих!
    Поздравче Галя!
    Продължавай напред
    и много късмет!
Предложения
: ??:??