Снощи плаках, знаеш ли?
Покривах лицето си с ръце,
да, ти не беше там,
но се страхувах, страхувах се,
че ще ме видиш такава
тъжна, пречистена,
без фашивата усмивка на лицето.
Снощи плаках, знаеш ли?
Късах парчета
от сърцето си,
раздирах белите завивки,
изгарях твоите писма.
Но снощи плаках, чуваш ли,
а казваше, че нямам чувства.
Снощи плаках, но там дълбоко
в моята душа,
а от очите ми
не полетя дори една сълза.
© Галя Георгиева Всички права запазени