10 ene 2008, 17:45

Безчувствена отвътре! 

  Poesía » De amor
5.0 / 1
745 0 4

Няма те! Но странно е защо не ме боли.

Отиде си! Но сякаш нямало те е дори преди.

Всичко свърши! Нима не осъзнаваш?!

Забравих те, а ти не се предаваш!

 

Плача, ала не от мъката по теб!

Страдам, но не, защото още влюбена съм в теб!

Погубвам се в страдание от самотата,

сякаш мрази ме съдбата!

 

Да, вината е във мен!

Сякаш нищо не запълва празнотата на деня,

сякаш недостатъчен си ми дори в съня!

Сякаш си отиде любовта и остана само ти!

 

Усещам, че обвих те в забрава.

Опитвам се да те докосна, но си тъй студен!

Мисълта ми търси те из спомените,

сякаш се успокоява!

Сърцето вика те,

но да те открие - не успява!

 

Недостатъчен ли бе за мен?

Ненаситна ли е моята душа?

И мразя се и ден след ден умирам,

че погребах чувствата за теб

и оставих те да си заминеш онзи ден!

 

Празна съм сега отвътре,

няма чувства или гняв!

В тъжен храм сърцето си превърнах

и в сянката душата ми се скри!

 

"Липсваш ми!", крещя отвътре,

но в ехо се превръща и последната сълза!

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!!!,болка има,но защо-заради самата себе си,че чувстваш самота и ПРАЗНО СЪРЦЕ или заради любовта която си е утишла,красиво написано-колкото повече празнина има толкова повече място се освобождава за новото което предстоиусмивки за теб и твоя ден
  • Поздравления!!!
  • Колко мъка!
    "Липсваш ми!"
    Колко е близко всичко това!
    СЛАВИ
  • Понякога човек се осъзнава малко по-късно...Дано не е твърде късно!
Propuestas

Más obras »