Безчувствена отвътре!
Няма те! Но странно е защо не ме боли.
Отиде си! Но сякаш нямало те е дори преди.
Всичко свърши! Нима не осъзнаваш?!
Забравих те, а ти не се предаваш!
Плача, ала не от мъката по теб!
Страдам, но не, защото още влюбена съм в теб!
Погубвам се в страдание от самотата,
сякаш мрази ме съдбата!
Да, вината е във мен!
Сякаш нищо не запълва празнотата на деня,
сякаш недостатъчен си ми дори в съня!
Сякаш си отиде любовта и остана само ти!
Усещам, че обвих те в забрава.
Опитвам се да те докосна, но си тъй студен!
Мисълта ми търси те из спомените,
сякаш се успокоява!
Сърцето вика те,
но да те открие - не успява!
Недостатъчен ли бе за мен?
Ненаситна ли е моята душа?
И мразя се и ден след ден умирам,
че погребах чувствата за теб
и оставих те да си заминеш онзи ден!
Празна съм сега отвътре,
няма чувства или гняв!
В тъжен храм сърцето си превърнах
и в сянката душата ми се скри!
"Липсваш ми!", крещя отвътре,
но в ехо се превръща и последната сълза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лия Василева Всички права запазени
