21 feb 2007, 12:23

БЕЗДАРНО

  Poesía
1.3K 0 47

БЕЗДАРНО

 

Попаднах веднъж

в надарена навалица

и внезапно разбрах -
била съм бездарница.

 

Бездарно живях –

все търсех истина.

 

Бездарно обичах –

раздавах си ризите.

 

Бездарно се смях –

само на себе си.

 

Бездарно се влюбвах –

в почтени наивници.

 

Бездарно вярвах –

бях вярна съпруга.

 

Бездарно търгувах -

не продадох душата си.

 

Бездарно го търсих –

мъжа на живота си.

 

Бездарно прописах –

не ме аплодираха.

 

Бездарно играх –

все в грешни роли.

 

Бездарно летях –

крилата ми счупиха.

 

Бездарно задавах

все смешни въпроси.

 

Бездарно воювах –

не удрях във гръб.

 

Бездарно прощавах –

не търсех възмездие.

 

Бездарно се молех –

оставах нечута.

 

Бездарно градих –

срути се къщата.

 

Какво да се прави –

бездарни орисници –

бездарен живот!

 

Как искам да мога

поне да умра даровито –

без шум, без тревога,

без мъка за никого.

 

                       20.02.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Даша ...
    Влязох напосоки
    и попаднах на това стихотворение!

    .........
  • Какво познато бездарие.. Мн е хубав стихът!
  • Благодаря на всички.
    Вестин и Хенри, вашите коментари са изключително важни за мене, защото много ви ценя като поети.
    Яворе, мисля, че си прав - "...но знам, че ще остана неизлъгана".
    Благодаря на всички още веднъж.
  • Невероятно силен стих!
  • Прекрасен стих!!! Браво! Всъщност ... това е прекрасно! Хенри

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...