Бездна
808
0
3
БЕЗДНА
Самото ти присъствие в света
изпълва ме с печална безнадеждност,
с неутешени сълзи,
в самота,
с нечути песни,
с недарена нежност.
Завиждам на прашинките дори
във въздуха,
които те докосват
и благославям малките треви
затуй,
че лете в тях нагазваш боса.
Живея като в омагьосан сън –
осъществявам много наши срещи
в мечтите си,
но никога не съм
ти изповядвал чувствата горещи.
Презирам се, че липсва ми кураж,
че между нас страхът дълбае бездна.
Запълва самотата ми една
утеха –
този малък стих
за тебе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Луканов Todos los derechos reservados
