nightfall (Димитър Луканов)
36 0
13.09.2011 г., 13:03 ч.

Бездна 

  Поезия » Любовна
565 0 3

           БЕЗДНА

 

 

 

Самото ти присъствие в света

изпълва ме с печална безнадеждност,

с неутешени сълзи,

в самота,

с нечути песни,

с недарена нежност.

 

Завиждам на прашинките дори

във въздуха,

които те докосват

и благославям малките треви

затуй,

че лете в тях нагазваш боса.

 

Живея като в омагьосан сън –

осъществявам много наши срещи

в мечтите си,

но никога не съм

ти изповядвал чувствата горещи.

 

Презирам се, че липсва ми кураж,

че между нас страхът дълбае бездна.

Запълва самотата ми една

утеха –

този малък стих

за тебе.

© Димитър Луканов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??