nightfall (Димитър Луканов)
36 0
Sep 13, 2011, 1:03 PM

Бездна 

  Poetry » Love
518 0 3

           БЕЗДНА

 

 

 

Самото ти присъствие в света

изпълва ме с печална безнадеждност,

с неутешени сълзи,

в самота,

с нечути песни,

с недарена нежност.

 

Завиждам на прашинките дори

във въздуха,

които те докосват

и благославям малките треви

затуй,

че лете в тях нагазваш боса.

 

Живея като в омагьосан сън –

осъществявам много наши срещи

в мечтите си,

но никога не съм

ти изповядвал чувствата горещи.

 

Презирам се, че липсва ми кураж,

че между нас страхът дълбае бездна.

Запълва самотата ми една

утеха –

този малък стих

за тебе.

© Димитър Луканов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??