22 jul 2017, 8:35

Бездната

491 2 7

Кристално чисто мразовито утро

Блести до заслепяване дори

Снегът разстлан във сватбена завеса

Покрива черното, но със следи

 

Изведнъж светът се преобърна

Смаза всяка капчица живот

Предателство огромно и поквара

Излезе грозно най-отпред

 

Разкъсващ звук в замръзналата сутрин

Пронизващо напомни за преди

Една жена не вярва на очите си

Една душа подскочи и се сви

 

Нощта делеше двата свята

Искрящо бялото се оскверни

Снегът сковал навред земята

Остана там, не се стопи

 

Парещо горяща и злокобна

Черна мисъл се разля 

Попари тя измаменото щастие

Разкри, че всичко е лъжа

 

Безмилостно обстрелвана жестоко 

Една жена отказа да прости

Със сетни сили смилаше дошлото

А то не спираше да я души

 

Излъга себе си че може

Да глътне този хап

Макар да знаеше до болка 

Че няма път назад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трудно се общува очи в очи в днешно време. Особено,ако сме честни ние хората. Затова ще е предизвикателство да го направим. Бих искал! Лягам и ти пожелавам хубава нощ сега!
  • Дадено! 😊
  • Може би,това ражда емоцийте. Няма как да е друго.Ти си от тези,които усещат живота такъв какъвто е според мен. И то е,защото си надарена с такова широкогръдо усещане. Не те познавам,както и живота около теб,но си мисля че те разбирам и това ме кара да искам да знам повече за теб.
  • Те бяха моето спасение, тези думи поеха мъката, те я извадиха от мен, преработиха я... да поражда емоции. Да вече всичко е назад. Но за мен те са ценни. Тези стихове са запечатали мен самата в мигове, които съм била разкъсана на парчета. Това не мога да го преразкажа дори. Стихът го е запазил, защото животът даже в най-тежките му мигове, трябва да се помни.
    Но "ко" авторът, човекът заради който ги има... и идея няма, че съществуват. Може би няма и да ги разбере,
  • Няма как да са с такава стойност без да носят болка със себе си. Дори това звучи банално,но истинността му го прави такова. Вероятно са думи написани в подходящ момент. Понякога откриваме и още допълнения в една творба,когато я погледнем с дистанцията на времето. Надявам се, че всичко е само спомен за Вас,който Ви кара да не съжалявате за нищо,именно заради тези думи.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...