22 jul 2017, 8:35

Бездната

495 2 7

Кристално чисто мразовито утро

Блести до заслепяване дори

Снегът разстлан във сватбена завеса

Покрива черното, но със следи

 

Изведнъж светът се преобърна

Смаза всяка капчица живот

Предателство огромно и поквара

Излезе грозно най-отпред

 

Разкъсващ звук в замръзналата сутрин

Пронизващо напомни за преди

Една жена не вярва на очите си

Една душа подскочи и се сви

 

Нощта делеше двата свята

Искрящо бялото се оскверни

Снегът сковал навред земята

Остана там, не се стопи

 

Парещо горяща и злокобна

Черна мисъл се разля 

Попари тя измаменото щастие

Разкри, че всичко е лъжа

 

Безмилостно обстрелвана жестоко 

Една жена отказа да прости

Със сетни сили смилаше дошлото

А то не спираше да я души

 

Излъга себе си че може

Да глътне този хап

Макар да знаеше до болка 

Че няма път назад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трудно се общува очи в очи в днешно време. Особено,ако сме честни ние хората. Затова ще е предизвикателство да го направим. Бих искал! Лягам и ти пожелавам хубава нощ сега!
  • Дадено! 😊
  • Може би,това ражда емоцийте. Няма как да е друго.Ти си от тези,които усещат живота такъв какъвто е според мен. И то е,защото си надарена с такова широкогръдо усещане. Не те познавам,както и живота около теб,но си мисля че те разбирам и това ме кара да искам да знам повече за теб.
  • Те бяха моето спасение, тези думи поеха мъката, те я извадиха от мен, преработиха я... да поражда емоции. Да вече всичко е назад. Но за мен те са ценни. Тези стихове са запечатали мен самата в мигове, които съм била разкъсана на парчета. Това не мога да го преразкажа дори. Стихът го е запазил, защото животът даже в най-тежките му мигове, трябва да се помни.
    Но "ко" авторът, човекът заради който ги има... и идея няма, че съществуват. Може би няма и да ги разбере,
  • Няма как да са с такава стойност без да носят болка със себе си. Дори това звучи банално,но истинността му го прави такова. Вероятно са думи написани в подходящ момент. Понякога откриваме и още допълнения в една творба,когато я погледнем с дистанцията на времето. Надявам се, че всичко е само спомен за Вас,който Ви кара да не съжалявате за нищо,именно заради тези думи.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...