Кристално чисто мразовито утро
Блести до заслепяване дори
Снегът разстлан във сватбена завеса
Покрива черното, но със следи
Изведнъж светът се преобърна
Смаза всяка капчица живот
Предателство огромно и поквара
Излезе грозно най-отпред
Разкъсващ звук в замръзналата сутрин
Пронизващо напомни за преди
Една жена не вярва на очите си
Една душа подскочи и се сви
Нощта делеше двата свята
Искрящо бялото се оскверни
Снегът сковал навред земята
Остана там, не се стопи
Парещо горяща и злокобна
Черна мисъл се разля
Попари тя измаменото щастие
Разкри, че всичко е лъжа
Безмилостно обстрелвана жестоко
Една жена отказа да прости
Със сетни сили смилаше дошлото
А то не спираше да я души
Излъга себе си че може
Да глътне този хап
Макар да знаеше до болка
Че няма път назад.
© Весела Маркова Все права защищены