Бездната
Кристално чисто мразовито утро
Блести до заслепяване дори
Снегът разстлан във сватбена завеса
Покрива черното, но със следи
Изведнъж светът се преобърна
Смаза всяка капчица живот
Предателство огромно и поквара
Излезе грозно най-отпред
Разкъсващ звук в замръзналата сутрин
Пронизващо напомни за преди
Една жена не вярва на очите си
Една душа подскочи и се сви
Нощта делеше двата свята
Искрящо бялото се оскверни
Снегът сковал навред земята
Остана там, не се стопи
Парещо горяща и злокобна
Черна мисъл се разля
Попари тя измаменото щастие
Разкри, че всичко е лъжа
Безмилостно обстрелвана жестоко
Една жена отказа да прости
Със сетни сили смилаше дошлото
А то не спираше да я души
Излъга себе си че може
Да глътне този хап
Макар да знаеше до болка
Че няма път назад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени