22.07.2017 г., 8:35

Бездната

494 2 7

Кристално чисто мразовито утро

Блести до заслепяване дори

Снегът разстлан във сватбена завеса

Покрива черното, но със следи

 

Изведнъж светът се преобърна

Смаза всяка капчица живот

Предателство огромно и поквара

Излезе грозно най-отпред

 

Разкъсващ звук в замръзналата сутрин

Пронизващо напомни за преди

Една жена не вярва на очите си

Една душа подскочи и се сви

 

Нощта делеше двата свята

Искрящо бялото се оскверни

Снегът сковал навред земята

Остана там, не се стопи

 

Парещо горяща и злокобна

Черна мисъл се разля 

Попари тя измаменото щастие

Разкри, че всичко е лъжа

 

Безмилостно обстрелвана жестоко 

Една жена отказа да прости

Със сетни сили смилаше дошлото

А то не спираше да я души

 

Излъга себе си че може

Да глътне този хап

Макар да знаеше до болка 

Че няма път назад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трудно се общува очи в очи в днешно време. Особено,ако сме честни ние хората. Затова ще е предизвикателство да го направим. Бих искал! Лягам и ти пожелавам хубава нощ сега!
  • Дадено! 😊
  • Може би,това ражда емоцийте. Няма как да е друго.Ти си от тези,които усещат живота такъв какъвто е според мен. И то е,защото си надарена с такова широкогръдо усещане. Не те познавам,както и живота около теб,но си мисля че те разбирам и това ме кара да искам да знам повече за теб.
  • Те бяха моето спасение, тези думи поеха мъката, те я извадиха от мен, преработиха я... да поражда емоции. Да вече всичко е назад. Но за мен те са ценни. Тези стихове са запечатали мен самата в мигове, които съм била разкъсана на парчета. Това не мога да го преразкажа дори. Стихът го е запазил, защото животът даже в най-тежките му мигове, трябва да се помни.
    Но "ко" авторът, човекът заради който ги има... и идея няма, че съществуват. Може би няма и да ги разбере,
  • Няма как да са с такава стойност без да носят болка със себе си. Дори това звучи банално,но истинността му го прави такова. Вероятно са думи написани в подходящ момент. Понякога откриваме и още допълнения в една творба,когато я погледнем с дистанцията на времето. Надявам се, че всичко е само спомен за Вас,който Ви кара да не съжалявате за нищо,именно заради тези думи.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...