Jul 22, 2017, 8:35 AM

Бездната

  Poetry » Love
489 2 7

Кристално чисто мразовито утро

Блести до заслепяване дори

Снегът разстлан във сватбена завеса

Покрива черното, но със следи

 

Изведнъж светът се преобърна

Смаза всяка капчица живот

Предателство огромно и поквара

Излезе грозно най-отпред

 

Разкъсващ звук в замръзналата сутрин

Пронизващо напомни за преди

Една жена не вярва на очите си

Една душа подскочи и се сви

 

Нощта делеше двата свята

Искрящо бялото се оскверни

Снегът сковал навред земята

Остана там, не се стопи

 

Парещо горяща и злокобна

Черна мисъл се разля 

Попари тя измаменото щастие

Разкри, че всичко е лъжа

 

Безмилостно обстрелвана жестоко 

Една жена отказа да прости

Със сетни сили смилаше дошлото

А то не спираше да я души

 

Излъга себе си че може

Да глътне този хап

Макар да знаеше до болка 

Че няма път назад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трудно се общува очи в очи в днешно време. Особено,ако сме честни ние хората. Затова ще е предизвикателство да го направим. Бих искал! Лягам и ти пожелавам хубава нощ сега!
  • Дадено! 😊
  • Може би,това ражда емоцийте. Няма как да е друго.Ти си от тези,които усещат живота такъв какъвто е според мен. И то е,защото си надарена с такова широкогръдо усещане. Не те познавам,както и живота около теб,но си мисля че те разбирам и това ме кара да искам да знам повече за теб.
  • Те бяха моето спасение, тези думи поеха мъката, те я извадиха от мен, преработиха я... да поражда емоции. Да вече всичко е назад. Но за мен те са ценни. Тези стихове са запечатали мен самата в мигове, които съм била разкъсана на парчета. Това не мога да го преразкажа дори. Стихът го е запазил, защото животът даже в най-тежките му мигове, трябва да се помни.
    Но "ко" авторът, човекът заради който ги има... и идея няма, че съществуват. Може би няма и да ги разбере,
  • Няма как да са с такава стойност без да носят болка със себе си. Дори това звучи банално,но истинността му го прави такова. Вероятно са думи написани в подходящ момент. Понякога откриваме и още допълнения в една творба,когато я погледнем с дистанцията на времето. Надявам се, че всичко е само спомен за Вас,който Ви кара да не съжалявате за нищо,именно заради тези думи.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...