9 may 2008, 10:54

Бездната на поета 

  Poesía » Filosófica
512 0 7

Бездната на поета

 

Когато малкото ни време

превърне се във мъки лесни,

тогава връх над нас ще вземе

красивата и мила бездна.

 

Тя идва, за да ни нахока,

да ни посочи път към рая

и там, във новата посока,

да скочим смело във безкрая.

 

Че там ни чака милост, слънце,

студени и затворени врати.

Там се въртят щастливи грънци,

разтворили за нас усти.

 

Във тях ще търсим и намерим

посока, път и светлина.

Ще пеем тихо и ще се чумерим –

това е непосилната съдба.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??