Бездната на поета
Бездната на поета
Когато малкото ни време
превърне се във мъки лесни,
тогава връх над нас ще вземе
красивата и мила бездна.
Тя идва, за да ни нахока,
да ни посочи път към рая
и там, във новата посока,
да скочим смело във безкрая.
Че там ни чака милост, слънце,
студени и затворени врати.
Там се въртят щастливи грънци,
разтворили за нас усти.
Във тях ще търсим и намерим
посока, път и светлина.
Ще пеем тихо и ще се чумерим –
това е непосилната съдба.
© Нико Ников All rights reserved.
