25 feb 2015, 23:42

Бездомна 

  Poesía » De amor
572 0 0

Приюти ме в душата си, много те моля!

Тиха ще бъда... на пръсти ще вляза...

Ще приседна в най-тъмния ъгъл,

морна глава в ръце ще заровя.

Лека ще бъда като въздишка

за да можеш навред да ме носиш.

Пусни ме в душата си!

Мойта е сива...

И в други съм влизала - пусти и празни,

а твойта е толкова нежна, красива...

Пусни ме в душата си,

погреби ме във нея,

подслони ме завинаги!

Нека там да изтлея!

© Вилия Оуенс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??