Бездомна
783
0
0
Приюти ме в душата си, много те моля!
Тиха ще бъда... на пръсти ще вляза...
Ще приседна в най-тъмния ъгъл,
морна глава в ръце ще заровя.
Лека ще бъда като въздишка
за да можеш навред да ме носиш.
Пусни ме в душата си!
Мойта е сива...
И в други съм влизала - пусти и празни,
а твойта е толкова нежна, красива...
Пусни ме в душата си,
погреби ме във нея,
подслони ме завинаги!
Нека там да изтлея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилия Оуенс Всички права запазени
