Бездомна

Poetry » Love

784 0 0

Приюти ме в душата си, много те моля!

Тиха ще бъда... на пръсти ще вляза...

Ще приседна в най-тъмния ъгъл,

морна глава в ръце ще заровя.

Лека ще бъда като въздишка

за да можеш навред да ме носиш.

Пусни ме в душата си!

Мойта е сива...

И в други съм влизала - пусти и празни,

а твойта е толкова нежна, красива...

Пусни ме в душата си,

погреби ме във нея,

подслони ме завинаги!

Нека там да изтлея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0