Бездомници
клети души скитат в пустия ден
-с уморени очи
и с лица изтънели...
За бездомника клет
няма дом осветен ,
няма смях и надежда
...само улици бели.
В мразовития студ
под завивка от сняг
спи невръстно дете ,
а смъртта го целува...
На тротоара разкалян
зъзне тъжен просяк
и в очите му сякаш
съвестта ни танцува...
Изтерзани души...
Бледи сенки в деня,
с гаснещ взор се вторачват
в този свят безсърдечен.
Ослепели от алчност ,
без души и сърца
отминаваме бързо
всеки скитник обречен.
Отминаваме всички
- клети ,бедни души
и не виждаме болката
скрита в очите
а в пустия ден
безнадеждни сълзи
с тъжен блясък просветват
по лицата изпити...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Василева Todos los derechos reservados