11 sept 2006, 23:59

Бездомници

  Poesía
845 0 6
Тъжни ,
клети души скитат в пустия ден
-с уморени очи
и с лица изтънели...
За бездомника клет
 няма дом осветен ,
няма смях и надежда
...само улици бели.
В мразовития студ
под завивка от сняг
спи невръстно дете ,
 а смъртта го целува...
На тротоара разкалян
зъзне тъжен просяк
и в очите му сякаш
съвестта ни танцува...
Изтерзани души...
Бледи сенки в деня,
с гаснещ взор се вторачват
 в този свят безсърдечен.
Ослепели от алчност ,
без души и сърца
отминаваме бързо
всеки скитник обречен.
Отминаваме всички 
- клети ,бедни души
и не виждаме болката
скрита в очите
а в пустия ден
 безнадеждни сълзи
с тъжен блясък просветват
 по лицата изпити...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...