Тъжни , клети души скитат в пустия ден -с уморени очи и с лица изтънели... За бездомника клет няма дом осветен , няма смях и надежда ...само улици бели. В мразовития студ под завивка от сняг спи невръстно дете , а смъртта го целува... На тротоара разкалян зъзне тъжен просяк и в очите му сякаш съвестта ни танцува... Изтерзани души... Бледи сенки в деня, с гаснещ взор се вторачват в този свят безсърдечен. Ослепели от алчност , без души и сърца отминаваме бързо всеки скитник обречен. Отминаваме всички - клети ,бедни души и не виждаме болката скрита в очите а в пустия ден безнадеждни сълзи с тъжен блясък просветват по лицата изпити...
Отминаваме всички
- клети ,бедни души
и не виждаме болката
скрита в очите
а в пустия ден
безнадеждни сълзи
с тъжен блясък просветват
по лицата изпити...
Браво!!!Думите просто са излишни! Стихът е прекрасен и много силен!!! От мен (6) Веси
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
- клети ,бедни души
и не виждаме болката
скрита в очите
а в пустия ден
безнадеждни сълзи
с тъжен блясък просветват
по лицата изпити...
Браво!!!Думите просто са излишни! Стихът е прекрасен и много силен!!! От мен (6) Веси