11.09.2006 г., 23:59 ч.

Бездомници 

  Поезия
641 0 6
Тъжни ,
клети души скитат в пустия ден
-с уморени очи
и с лица изтънели...
За бездомника клет
 няма дом осветен ,
няма смях и надежда
...само улици бели.
В мразовития студ
под завивка от сняг
спи невръстно дете ,
 а смъртта го целува...
На тротоара разкалян
зъзне тъжен просяк
и в очите му сякаш
съвестта ни танцува...
Изтерзани души...
Бледи сенки в деня,
с гаснещ взор се вторачват
 в този свят безсърдечен.
Ослепели от алчност ,
без души и сърца
отминаваме бързо
всеки скитник обречен.
Отминаваме всички 
- клети ,бедни души
и не виждаме болката
скрита в очите
а в пустия ден
 безнадеждни сълзи
с тъжен блясък просветват
 по лицата изпити...

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??