Бездомници

Poesía » Otra

992 0 1

Малко храстче встрани от пътеката,

по която всяка сутрин вървя.

Малко храстче, зелено, подслон и утеха

за бездомното куче с клошаря.

Мина лятото. И дъждовната есен.

Зима е. Лед скова зеления дом

на бездомния мъж и псето.

Остава им само студът, гладът и небето.

И смътният спомен за летния смях на дете.

Къде са сега?

Затрупани някъде ли?

Лежат под снега?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

severianin (Валентин Чернев)

Дьорд Лукач казва, че задачата на поезията е не да дава отговори, а да задава въпроси. Само че не винаги зададените въпроси са поезия. Нужни са внушения, образи, метафори и сравнения, нужна е наративната рамка на стиха, която сглобява всички елементи и ги превръща в поезия. Съжалявам, но тук само е маркирано началото на бъдещо стихотворение, което непременно трябва да обобщи авторовото виждане, да посочи и защити някаква авторова позиция. Засега това липсва...

2012-02-09T09:32:58+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0