8 feb 2012, 22:08

Бездомници

  Poesía » Otra
994 0 1

Малко храстче встрани от пътеката,

по която всяка сутрин вървя.

Малко храстче, зелено, подслон и утеха

за бездомното куче с клошаря.

Мина лятото. И дъждовната есен.

Зима е. Лед скова зеления дом

на бездомния мъж и псето.

Остава им само студът, гладът и небето.

И смътният спомен за летния смях на дете.

Къде са сега?

Затрупани някъде ли?

Лежат под снега?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дьорд Лукач казва, че задачата на поезията е не да дава отговори, а да задава въпроси. Само че не винаги зададените въпроси са поезия. Нужни са внушения, образи, метафори и сравнения, нужна е наративната рамка на стиха, която сглобява всички елементи и ги превръща в поезия. Съжалявам, но тук само е маркирано началото на бъдещо стихотворение, което непременно трябва да обобщи авторовото виждане, да посочи и защити някаква авторова позиция. Засега това липсва...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...