8 февр. 2012 г., 22:08

Бездомници

993 0 1

Малко храстче встрани от пътеката,

по която всяка сутрин вървя.

Малко храстче, зелено, подслон и утеха

за бездомното куче с клошаря.

Мина лятото. И дъждовната есен.

Зима е. Лед скова зеления дом

на бездомния мъж и псето.

Остава им само студът, гладът и небето.

И смътният спомен за летния смях на дете.

Къде са сега?

Затрупани някъде ли?

Лежат под снега?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дьорд Лукач казва, че задачата на поезията е не да дава отговори, а да задава въпроси. Само че не винаги зададените въпроси са поезия. Нужни са внушения, образи, метафори и сравнения, нужна е наративната рамка на стиха, която сглобява всички елементи и ги превръща в поезия. Съжалявам, но тук само е маркирано началото на бъдещо стихотворение, което непременно трябва да обобщи авторовото виждане, да посочи и защити някаква авторова позиция. Засега това липсва...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...