8 февр. 2012 г., 22:08

Бездомници

989 0 1

Малко храстче встрани от пътеката,

по която всяка сутрин вървя.

Малко храстче, зелено, подслон и утеха

за бездомното куче с клошаря.

Мина лятото. И дъждовната есен.

Зима е. Лед скова зеления дом

на бездомния мъж и псето.

Остава им само студът, гладът и небето.

И смътният спомен за летния смях на дете.

Къде са сега?

Затрупани някъде ли?

Лежат под снега?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дьорд Лукач казва, че задачата на поезията е не да дава отговори, а да задава въпроси. Само че не винаги зададените въпроси са поезия. Нужни са внушения, образи, метафори и сравнения, нужна е наративната рамка на стиха, която сглобява всички елементи и ги превръща в поезия. Съжалявам, но тук само е маркирано началото на бъдещо стихотворение, което непременно трябва да обобщи авторовото виждане, да посочи и защити някаква авторова позиция. Засега това липсва...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...