8.02.2012 г., 22:08

Бездомници

987 0 1

Малко храстче встрани от пътеката,

по която всяка сутрин вървя.

Малко храстче, зелено, подслон и утеха

за бездомното куче с клошаря.

Мина лятото. И дъждовната есен.

Зима е. Лед скова зеления дом

на бездомния мъж и псето.

Остава им само студът, гладът и небето.

И смътният спомен за летния смях на дете.

Къде са сега?

Затрупани някъде ли?

Лежат под снега?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дьорд Лукач казва, че задачата на поезията е не да дава отговори, а да задава въпроси. Само че не винаги зададените въпроси са поезия. Нужни са внушения, образи, метафори и сравнения, нужна е наративната рамка на стиха, която сглобява всички елементи и ги превръща в поезия. Съжалявам, но тук само е маркирано началото на бъдещо стихотворение, което непременно трябва да обобщи авторовото виждане, да посочи и защити някаква авторова позиция. Засега това липсва...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....