Бездомно кученце...

Poesía

930 0 0

Бездомно кученце ситни по тротоара.

Крачето болно влачи и скимти.

Минават хора. Гледат безразлично.

Какво ли толкоз! Дребен помияр...

Очичките сълзят. Таят надежда.

Опашката увиснала тъжи.

Къде си, дом?

Стопанино, къде си?

Тълпата подминава и мълчи.

Заети хора. Ледени сърца.

"Виж, мамо! Кученцето болно..."

"Върви, върви!

Защо ли да го гледам – помияр!"

Тече тълпата. Кученцето крета.

Къде ли ще го свари вечерта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0