16 abr 2018, 14:28

Бездомно кученце...

  Poesía
927 0 0

Бездомно кученце ситни по тротоара.

Крачето болно влачи и скимти.

Минават хора. Гледат безразлично.

Какво ли толкоз! Дребен помияр...

Очичките сълзят. Таят надежда.

Опашката увиснала тъжи.

Къде си, дом?

Стопанино, къде си?

Тълпата подминава и мълчи.

Заети хора. Ледени сърца.

"Виж, мамо! Кученцето болно..."

"Върви, върви!

Защо ли да го гледам – помияр!"

Тече тълпата. Кученцето крета.

Къде ли ще го свари вечерта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мима Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...