Бездомно кученце...
Бездомно кученце ситни по тротоара.
Крачето болно влачи и скимти.
Минават хора. Гледат безразлично.
Какво ли толкоз! Дребен помияр...
Очичките сълзят. Таят надежда.
Опашката увиснала тъжи.
Къде си, дом?
Стопанино, къде си?
Тълпата подминава и мълчи.
Заети хора. Ледени сърца.
"Виж, мамо! Кученцето болно..."
"Върви, върви!
Защо ли да го гледам – помияр!"
Тече тълпата. Кученцето крета.
Къде ли ще го свари вечерта?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мима Иванова Все права защищены
