Сред улиците мрачни и живота гаден
лута се самотно, измършавело
и неговият стомах е празен, гладен,
умира насред пътя, на път поело.
И то е гладно за надежди и весели стопани,
за живот топъл - а не безцелно брожение,
очите му от вятъра злокобен изподрани,
властно, непреклонно мрачно настроение.
И върви през улиците пусти,
единствените посетители - улични фенери
и през улиците пусти
то движи се мъчително и от студ трепери. ...