Бездомното куче
Сред улиците мрачни и живота гаден
лута се самотно, измършавело
и неговият стомах е празен, гладен,
умира насред пътя, на път поело.
И то е гладно за надежди и весели стопани,
за живот топъл - а не безцелно брожение,
очите му от вятъра злокобен изподрани,
властно, непреклонно мрачно настроение.
И върви през улиците пусти,
единствените посетители - улични фенери
и през улиците пусти
то движи се мъчително и от студ трепери.
Кучето бездомно
обича вятъра и същевременно го мрази,
времето преломно
готово е безмилостно да го прегази.
В скреж обвито, маскирано в снежни преспи,
то примирено слуша вéтровите песни
и хулите отнася безропотно.
Виелица го удря отдясно и отляво,
вятърът злорадстващ го рита
и то върви мъчно направо и направо,
а главата му тежко с влага е пропита.
Силите отлитат като надежди святи,
пада на земята омаломощено
и на улицата по белите халати
прокарва се поточето червено.
И сълзи леки покапват моментално,
леки, но пълни с тежки огорчения
и вятърът престава, за миг прощално
изпращат го и всичките творения.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ахасфер Всички права запазени
Толкова тъжно, но е истина! Дано са все по-малко бездомните кучета! Хора бъдете добри, послонете ги, помогнете им! Вижре себе си в тъжните им и молещи очички и им подайте ръка, спечелете верен приятел!
