11 jul 2009, 14:48

Бездъждие

  Poesía
781 0 9

Странно пустинна -

търся оазис.

Бисерни капки.

Луд вятър.

Жадни за обич -

сухи оврази

пясъчни бури

премятат.

Дълъг е пътят,

от слънце заплетен.

А Хоризонтът -

невзрачен.

Тръпнат -

в трошливи пътеки -

нозете.

Смисълът -

все тъй -

двузначен.

Лято ли,

есен ли...

Как ли

да помня?

Мислите ми -

прегорели.

Скътана в спомени -

спукана стомна -

чакам

дъждовна неделя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Били! Благодаря,Доре! Благодаря, Веси!Благодаря, Джу! Утолила съм някому жаждата, другиму - друго...А аз съм все така жадна... Утолява ли се лесно спукана стомна...
  • Много ми хареса твоя стих - много!!!
  • Жадна съм.
    Всяка нощ я сънувам
    жаждата –
    с дълги коси разпуснати.
    Дяволски е хубава.
    Аз й роша с пръсти къдриците,
    тя пресъхва по моите устни,
    до дъно изпита.
    Прегръщам я, шепна й клетвено
    да остане при мен.
    Тя - сънищата ми наводнява
    и танцува мокра в очите ми.

    Харесах! Поздравления!
  • утоли ме, макар "бездъждно". благодаря!
  • много красиво!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...