11 июл. 2009 г., 14:48

Бездъждие

784 0 9

Странно пустинна -

търся оазис.

Бисерни капки.

Луд вятър.

Жадни за обич -

сухи оврази

пясъчни бури

премятат.

Дълъг е пътят,

от слънце заплетен.

А Хоризонтът -

невзрачен.

Тръпнат -

в трошливи пътеки -

нозете.

Смисълът -

все тъй -

двузначен.

Лято ли,

есен ли...

Как ли

да помня?

Мислите ми -

прегорели.

Скътана в спомени -

спукана стомна -

чакам

дъждовна неделя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Били! Благодаря,Доре! Благодаря, Веси!Благодаря, Джу! Утолила съм някому жаждата, другиму - друго...А аз съм все така жадна... Утолява ли се лесно спукана стомна...
  • Много ми хареса твоя стих - много!!!
  • Жадна съм.
    Всяка нощ я сънувам
    жаждата –
    с дълги коси разпуснати.
    Дяволски е хубава.
    Аз й роша с пръсти къдриците,
    тя пресъхва по моите устни,
    до дъно изпита.
    Прегръщам я, шепна й клетвено
    да остане при мен.
    Тя - сънищата ми наводнява
    и танцува мокра в очите ми.

    Харесах! Поздравления!
  • утоли ме, макар "бездъждно". благодаря!
  • много красиво!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...