Бездъждие
Странно пустинна -
търся оазис.
Бисерни капки.
Луд вятър.
Жадни за обич -
сухи оврази
пясъчни бури
премятат.
Дълъг е пътят,
от слънце заплетен.
А Хоризонтът -
невзрачен.
Тръпнат -
в трошливи пътеки -
нозете.
Смисълът -
все тъй -
двузначен.
Лято ли,
есен ли...
Как ли
да помня?
Мислите ми -
прегорели.
Скътана в спомени -
спукана стомна -
чакам
дъждовна неделя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
