Аз съм бездънната яма на твоята душа,

но отвътре пълен с любов съм, а ти с вина.

Месеците си минават, а дните ми безкрайни

в твоя плен без сили ме оставят.

Спирам вече да вървя, спрях да виждам 

в теб единствената ми съдба.

Едва помислих, че спасението намерих, но

някой друг от теб ще трябва да ме спаси сега.

Говоря аз на теб от дни безчетни, 

а ти мълчиш, гасиш слънцето с лъжи.

Край настъпи, парче от същността ми неразбрана,

върви си, избледней, дъха ти в мен го няма...