Аз съм бездънната яма на твоята душа,
но отвътре пълен с любов съм, а ти с вина.
Месеците си минават, а дните ми безкрайни
в твоя плен без сили ме оставят.
Спирам вече да вървя, спрях да виждам
в теб единствената ми съдба.
Едва помислих, че спасението намерих, но
някой друг от теб ще трябва да ме спаси сега.
Говоря аз на теб от дни безчетни,
а ти мълчиш, гасиш слънцето с лъжи.
Край настъпи, парче от същността ми неразбрана,
върви си, избледней, дъха ти в мен го няма...