Apr 6, 2018, 1:10 PM

Бездънната яма

  Poetry
859 0 0

Аз съм бездънната яма на твоята душа,

но отвътре пълен с любов съм, а ти с вина.

 

Месеците си минават, а дните ми безкрайни

в твоя плен без сили ме оставят.

Спирам вече да вървя, спрях да виждам 

в теб единствената ми съдба.

Едва помислих, че спасението намерих, но

някой друг от теб ще трябва да ме спаси сега.

Говоря аз на теб от дни безчетни, 

а ти мълчиш, гасиш слънцето с лъжи.

 

Край настъпи, парче от същността ми неразбрана,

върви си, избледней, дъха ти в мен го няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© п All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...