6.04.2018 г., 13:10 ч.

Бездънната яма 

  Поезия
612 0 0

Аз съм бездънната яма на твоята душа,

но отвътре пълен с любов съм, а ти с вина.

 

Месеците си минават, а дните ми безкрайни

в твоя плен без сили ме оставят.

Спирам вече да вървя, спрях да виждам 

в теб единствената ми съдба.

Едва помислих, че спасението намерих, но

някой друг от теб ще трябва да ме спаси сега.

Говоря аз на теб от дни безчетни, 

а ти мълчиш, гасиш слънцето с лъжи.

 

Край настъпи, парче от същността ми неразбрана,

върви си, избледней, дъха ти в мен го няма...

© п Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??