6 апр. 2018 г., 13:10

Бездънната яма

869 0 0

Аз съм бездънната яма на твоята душа,

но отвътре пълен с любов съм, а ти с вина.

 

Месеците си минават, а дните ми безкрайни

в твоя плен без сили ме оставят.

Спирам вече да вървя, спрях да виждам 

в теб единствената ми съдба.

Едва помислих, че спасението намерих, но

някой друг от теб ще трябва да ме спаси сега.

Говоря аз на теб от дни безчетни, 

а ти мълчиш, гасиш слънцето с лъжи.

 

Край настъпи, парче от същността ми неразбрана,

върви си, избледней, дъха ти в мен го няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© п Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...