20 may 2016, 13:15

Безглаголна градушка

  Poesía
796 0 6

Безглаголна градушка

 

Вятър. Дъжд. Градушка. Май.

Облаци, оловно - сиви.

Чаши със коняк и чай.

И черни, като нощ, маслини.

 

Земя, покрита с ледени сачми.

Нормално бедствие за месец май.

В подлеза, затънали коли.

В патрулка, спящ, дежурен полицай.

 

Стъкло. Прозорец. Топлина.

Отвън, прекършени дървета.

И улици и тротоарите - река.

И купчини, разместени павета.

 

Слънце. И дъга. И красота.

И въздух чист. Прекрасен ден!

Грохот гръмотевичен в далечина,

бутилка празна, поглед замъглен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Градушка - нашата действителност... Изразил си я въздействащо, майсторски.
  • Сън ли е
    или конякът
    с метил е разреден.
    Шега.Поздрав от мен!
  • Благодаря ви, приятели!
    Марина, на светлинни години съм от Яворов. Но се радвам, че ти е допаднало!
  • Много образно и реалистично!Поздрави!
  • Бреййй..., почти като Яворов - "Градушка..."
    "Преваля пладне. Задух страшен.
    И всеки дигне взор уплашен,
    с ръкав избрише си челото
    и дълго гледа към небето,
    а то сивее мъгловито."

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...