16 jul 2023, 7:14

Безглаголно

  Poesía
473 3 4

БЕЗГЛАГОЛНО

 

Първа утринна цигара.

Лекият световъртеж.

Тишина. Жена. И гара.

Мъж – брада три педи скреж.

 

Чанта. Куфар. Два чадъра.

В погледите – ням въпрос.

И печално дъра-бъра.

Там – на седми коловоз.

 

Роклица от зимно сукно.

С двете джобчета отпред.

Три ченгета. И кондуктор.

И прощалният билет.

 

Месеци. И дълги зими.

Обещания – за май.

До тогава рими. Рими.

И една любов безкрай.

 

Мириси – на дзифт и сяра.

В сянката на вечерта.

Аз. И ти. Случайна гара.

Нейде в края на света.

 

8 октомврий 2019 г.

гр. Варна, 11, 00 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...