16.07.2023 г., 7:14

Безглаголно

471 3 4

БЕЗГЛАГОЛНО

 

Първа утринна цигара.

Лекият световъртеж.

Тишина. Жена. И гара.

Мъж – брада три педи скреж.

 

Чанта. Куфар. Два чадъра.

В погледите – ням въпрос.

И печално дъра-бъра.

Там – на седми коловоз.

 

Роклица от зимно сукно.

С двете джобчета отпред.

Три ченгета. И кондуктор.

И прощалният билет.

 

Месеци. И дълги зими.

Обещания – за май.

До тогава рими. Рими.

И една любов безкрай.

 

Мириси – на дзифт и сяра.

В сянката на вечерта.

Аз. И ти. Случайна гара.

Нейде в края на света.

 

8 октомврий 2019 г.

гр. Варна, 11, 00 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...