Безглаголно
БЕЗГЛАГОЛНО
Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж.
Чанта. Куфар. Два чадъра.
В погледите – ням въпрос.
И печално дъра-бъра.
Там – на седми коловоз.
Роклица от зимно сукно.
С двете джобчета отпред.
Три ченгета. И кондуктор.
И прощалният билет.
Месеци. И дълги зими.
Обещания – за май.
До тогава рими. Рими.
И една любов безкрай.
Мириси – на дзифт и сяра.
В сянката на вечерта.
Аз. И ти. Случайна гара.
Нейде в края на света.
8 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 11, 00 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
