15 abr 2014, 21:33

Безглаголно

  Poesía
1.2K 1 21

 

 

 

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронени спомени в мисли смутени

за бащина къща, смях и деца,

за връщане бавно, самотно, смирено...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена тиха стаена въздишка

за толкова много светли лета,

за толкова пролети с цъфнали вишни...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена дума в мълчание нямо

за топла усмивка, свидна ръка,

за ласка жадувана...

 

 

и за теб, мамо...

 

 

 

 

                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...