15.04.2014 г., 21:33 ч.

Безглаголно 

  Поезия
1004 1 22

 

 

 

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронени спомени в мисли смутени

за бащина къща, смях и деца,

за връщане бавно, самотно, смирено...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена тиха стаена въздишка

за толкова много светли лета,

за толкова пролети с цъфнали вишни...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена дума в мълчание нямо

за топла усмивка, свидна ръка,

за ласка жадувана...

 

 

и за теб, мамо...

 

 

 

 

                              

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??