15 апр. 2014 г., 21:33

Безглаголно

1.2K 1 21

 

 

 

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронени спомени в мисли смутени

за бащина къща, смях и деца,

за връщане бавно, самотно, смирено...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена тиха стаена въздишка

за толкова много светли лета,

за толкова пролети с цъфнали вишни...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена дума в мълчание нямо

за топла усмивка, свидна ръка,

за ласка жадувана...

 

 

и за теб, мамо...

 

 

 

 

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...