15 апр. 2014 г., 21:33

Безглаголно

1.2K 1 21

 

 

 

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронени спомени в мисли смутени

за бащина къща, смях и деца,

за връщане бавно, самотно, смирено...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена тиха стаена въздишка

за толкова много светли лета,

за толкова пролети с цъфнали вишни...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена дума в мълчание нямо

за топла усмивка, свидна ръка,

за ласка жадувана...

 

 

и за теб, мамо...

 

 

 

 

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...