Като внезапно узряла сълза...
отронени спомени в мисли смутени
за бащина къща, смях и деца,
за връщане бавно, самотно, смирено...
Като внезапно узряла сълза...
отронена тиха стаена въздишка
за толкова много светли лета,
за толкова пролети с цъфнали вишни...
Като внезапно узряла сълза...
отронена дума в мълчание нямо
за топла усмивка, свидна ръка,
за ласка жадувана...
и за теб, мамо...
© Елена Гоцева Все права защищены
Докосна ме толкова силно. Поздравления!