Apr 15, 2014, 9:33 PM

Безглаголно

  Poetry
1.2K 1 21

 

 

 

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронени спомени в мисли смутени

за бащина къща, смях и деца,

за връщане бавно, самотно, смирено...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена тиха стаена въздишка

за толкова много светли лета,

за толкова пролети с цъфнали вишни...

 

Като внезапно узряла сълза...

 

отронена дума в мълчание нямо

за топла усмивка, свидна ръка,

за ласка жадувана...

 

 

и за теб, мамо...

 

 

 

 

                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...