AFRODITA_27 (Гергана Кирова - Йонева)
18 14
17 oct 2005, 14:50

Безгласна буква 

  Poesía
1310 0 3

  Не си мисли,

че вечно ще чакам

телефонът да звънне!

 

О, не се залъгвай и забрави!

 

Писна ми,

от това, да чуваш гласа ми,

когато Ти поискаш.

 

Омръзна ми,

да те виждам, само когато

не си със друга.

 

Писна ми,

да съм Ти на разположение,

винаги, когато се сетиш за мен.

 

Помисли ли поне за миг,

какво искам Аз,

какво чувствам?

 

Никога не се заинтересува-

Липсваш ли ми Ти понякога?

Имам ли нужда от Теб?

 

От това да виждам очите Ти,

да се наслаждавам на гласа Ти,

да усещам дъха ти.

 

Просто идваш в изневиделица,

поиграваш си с чувствата ми

и отлиташ в битието.

 

ПИСНА МИ!

 

И ти казвам:

Завинаги си отиди

от моите мисли и мечти!

 

Омръзна ми,

да съм твоята временна забава.

Да съм безгласната буква

  в тази мъчителна игра.

© Гергана Кирова - Йонева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви за всеки един коментар, понеже всеки един от тях ми дава повод да осмисля нещата.Независимо дали е във връзка със "стихотворението-изповед", или пък е свързано със "светкавицата" в живота ми.
  • Твоя грешка,съжалявам.Когато срещнеш този принц от приказките би трябвало да пламне огън в душата ти.
  • Това не е стихо Гергана.Това са думи...за някого!Трябвало е да му ги предадеш лично.Щяха да имат по-голям ефект!Сега звучиш безсилно.Извинявай,ако съм те наранила с коментара...но не ми хареса!!
Propuestas
: ??:??