17.10.2005 г., 14:50

Безгласна буква

1.6K 0 3

  Не си мисли,

че вечно ще чакам

телефонът да звънне!

 

О, не се залъгвай и забрави!

 

Писна ми,

от това, да чуваш гласа ми,

когато Ти поискаш.

 

Омръзна ми,

да те виждам, само когато

не си със друга.

 

Писна ми,

да съм Ти на разположение,

винаги, когато се сетиш за мен.

 

Помисли ли поне за миг,

какво искам Аз,

какво чувствам?

 

Никога не се заинтересува-

Липсваш ли ми Ти понякога?

Имам ли нужда от Теб?

 

От това да виждам очите Ти,

да се наслаждавам на гласа Ти,

да усещам дъха ти.

 

Просто идваш в изневиделица,

поиграваш си с чувствата ми

и отлиташ в битието.

 

ПИСНА МИ!

 

И ти казвам:

Завинаги си отиди

от моите мисли и мечти!

 

Омръзна ми,

да съм твоята временна забава.

Да съм безгласната буква

  в тази мъчителна игра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Кирова - Йонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за всеки един коментар, понеже всеки един от тях ми дава повод да осмисля нещата.Независимо дали е във връзка със "стихотворението-изповед", или пък е свързано със "светкавицата" в живота ми.
  • Твоя грешка,съжалявам.Когато срещнеш този принц от приказките би трябвало да пламне огън в душата ти.
  • Това не е стихо Гергана.Това са думи...за някого!Трябвало е да му ги предадеш лично.Щяха да имат по-голям ефект!Сега звучиш безсилно.Извинявай,ако съм те наранила с коментара...но не ми хареса!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...