AFRODITA_27 (Гергана Кирова - Йонева)
18 14
17.10.2005 г., 14:50 ч.

Безгласна буква 

  Поезия
1171 0 3

  Не си мисли,

че вечно ще чакам

телефонът да звънне!

 

О, не се залъгвай и забрави!

 

Писна ми,

от това, да чуваш гласа ми,

когато Ти поискаш.

 

Омръзна ми,

да те виждам, само когато

не си със друга.

 

Писна ми,

да съм Ти на разположение,

винаги, когато се сетиш за мен.

 

Помисли ли поне за миг,

какво искам Аз,

какво чувствам?

 

Никога не се заинтересува-

Липсваш ли ми Ти понякога?

Имам ли нужда от Теб?

 

От това да виждам очите Ти,

да се наслаждавам на гласа Ти,

да усещам дъха ти.

 

Просто идваш в изневиделица,

поиграваш си с чувствата ми

и отлиташ в битието.

 

ПИСНА МИ!

 

И ти казвам:

Завинаги си отиди

от моите мисли и мечти!

 

Омръзна ми,

да съм твоята временна забава.

Да съм безгласната буква

  в тази мъчителна игра.

© Гергана Кирова - Йонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви за всеки един коментар, понеже всеки един от тях ми дава повод да осмисля нещата.Независимо дали е във връзка със "стихотворението-изповед", или пък е свързано със "светкавицата" в живота ми.
  • Твоя грешка,съжалявам.Когато срещнеш този принц от приказките би трябвало да пламне огън в душата ти.
  • Това не е стихо Гергана.Това са думи...за някого!Трябвало е да му ги предадеш лично.Щяха да имат по-голям ефект!Сега звучиш безсилно.Извинявай,ако съм те наранила с коментара...но не ми хареса!!
Предложения
: ??:??