Безгласна буква
Не си мисли,
че вечно ще чакам
телефонът да звънне!
О, не се залъгвай и забрави!
Писна ми,
от това, да чуваш гласа ми,
когато Ти поискаш.
Омръзна ми,
да те виждам, само когато
не си със друга.
Писна ми,
да съм Ти на разположение,
винаги, когато се сетиш за мен.
Помисли ли поне за миг,
какво искам Аз,
какво чувствам?
Никога не се заинтересува-
Липсваш ли ми Ти понякога?
Имам ли нужда от Теб?
От това да виждам очите Ти,
да се наслаждавам на гласа Ти,
да усещам дъха ти.
Просто идваш в изневиделица,
поиграваш си с чувствата ми
и отлиташ в битието.
ПИСНА МИ!
И ти казвам:
Завинаги си отиди
от моите мисли и мечти!
Омръзна ми,
да съм твоята временна забава.
Да съм безгласната буква
в тази мъчителна игра.
© Гергана Кирова - Йонева All rights reserved.
