12 ene 2021, 13:14

Безгрешен, който е да хвърли пръв

  Poesía
1.4K 5 15

„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."

Евангелието от Йоана, глава 8, стих 7

 

Бе грешница, прелюбодейка – тя,

тъй стръвно я преследваше смъртта.

Бе близо, все по-близо – гибелта,

с мъжете, хулещи я за страстта.

Все книжници и фарисеи. В хор

крещяха, с мъст – "На смърт, на смърт и мор!

Че се отдаде грешно и без срам". 

И свлече се. Иисус стоеше там.

– Учителю - му казаха тогаз.

– Мойсей ни завеща Закона с власт:

на смърт със камъни – в единен глас.

– Какво ще кажеш ти, затуй, на нас? –

с подмолна цел те Бог да изкушат,

а после злобно да го обвинят,

че не почита Божият закон.

Жената чакаше – безмълвен стон.

Наведе се Иисус, написа с пръст,

мъжете го следяха с дива мъст.

Изправи се пречист, с невинна кръв:

– Безгрешен, който е да хвърли пръв.

Но в миг настана паника и смут,

че отговорът бе смирен, нечут.

И всеки го обзе невиждан страх,

и всеки виждаше си своя грях,

но не един, а много грехове -

разюздани и страшни зверове.

И цялото пълчище тръгна с вой:

– Кой е безгрешен? Кой ще хвърли, кой?

А само тя остана с Бога там,

потънала в дълбок и искрен срам.

Усетила, че е в живота нов

и Бог е истина, и е любов.

Сълзите капеха подобно кръв:

"Безгрешен, който е да хвърли пръв."

– Не те осъди никой.

– Боже – не –

жената плачеше на колене.

Спасена бе от лудият им гняв.

Смили се Бог – безгрешен и всеправ.

– И аз не те осъждам, тъй че си иди

и повече не съгрешавай ти.

Смили се и животът ѝ дари.

Не я осъди с дума, с жест дори.

И в няма благодарност тръгна тя,

открила Бог – прощаващ в любовта.

Жив хляб и светлината на света,

път, истина, живот. Благ в милостта.

Пресвят, Пречист, за нас на кръст умря,

възкръсна, помири ни със Отца.

Смирение и прошка, и любов

зове Законът Божи - свят и нов.

Любов към Бог, към ближния до теб

като към себе си. А не свиреп,

нито пък алчен, груб и завистлив.

Прещедър в прошка, благ и милостив.

И мъртъв за света, а в Бога – жив.

Дори и да изглеждаш юродив.

 

Бележка под линия

Юродив, юродиви (на ц.сл. глупав, безумен) – категория светци (блажени), приел подвига "юродство заради Христа" и чрез изобразяване на външно, видимо безумие целял достигането на вътрешно смирение. Юродивите са ходили зиме боси и почти без дрехи, но са пророчествали, вършели са чудеса и смело са изобличавали неправедните управници. – източник http://www.pravoslavieto.com/rechnik/index.htm; https://www.pravoslavie.bg/Праксис/Юродивите - заради-Христа/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...