12.01.2021 г., 13:14

Безгрешен, който е да хвърли пръв

1.4K 5 15

„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."

Евангелието от Йоана, глава 8, стих 7

 

Бе грешница, прелюбодейка – тя,

тъй стръвно я преследваше смъртта.

Бе близо, все по-близо – гибелта,

с мъжете, хулещи я за страстта.

Все книжници и фарисеи. В хор

крещяха, с мъст – "На смърт, на смърт и мор!

Че се отдаде грешно и без срам". 

И свлече се. Иисус стоеше там.

– Учителю - му казаха тогаз.

– Мойсей ни завеща Закона с власт:

на смърт със камъни – в единен глас.

– Какво ще кажеш ти, затуй, на нас? –

с подмолна цел те Бог да изкушат,

а после злобно да го обвинят,

че не почита Божият закон.

Жената чакаше – безмълвен стон.

Наведе се Иисус, написа с пръст,

мъжете го следяха с дива мъст.

Изправи се пречист, с невинна кръв:

– Безгрешен, който е да хвърли пръв.

Но в миг настана паника и смут,

че отговорът бе смирен, нечут.

И всеки го обзе невиждан страх,

и всеки виждаше си своя грях,

но не един, а много грехове -

разюздани и страшни зверове.

И цялото пълчище тръгна с вой:

– Кой е безгрешен? Кой ще хвърли, кой?

А само тя остана с Бога там,

потънала в дълбок и искрен срам.

Усетила, че е в живота нов

и Бог е истина, и е любов.

Сълзите капеха подобно кръв:

"Безгрешен, който е да хвърли пръв."

– Не те осъди никой.

– Боже – не –

жената плачеше на колене.

Спасена бе от лудият им гняв.

Смили се Бог – безгрешен и всеправ.

– И аз не те осъждам, тъй че си иди

и повече не съгрешавай ти.

Смили се и животът ѝ дари.

Не я осъди с дума, с жест дори.

И в няма благодарност тръгна тя,

открила Бог – прощаващ в любовта.

Жив хляб и светлината на света,

път, истина, живот. Благ в милостта.

Пресвят, Пречист, за нас на кръст умря,

възкръсна, помири ни със Отца.

Смирение и прошка, и любов

зове Законът Божи - свят и нов.

Любов към Бог, към ближния до теб

като към себе си. А не свиреп,

нито пък алчен, груб и завистлив.

Прещедър в прошка, благ и милостив.

И мъртъв за света, а в Бога – жив.

Дори и да изглеждаш юродив.

 

Бележка под линия

Юродив, юродиви (на ц.сл. глупав, безумен) – категория светци (блажени), приел подвига "юродство заради Христа" и чрез изобразяване на външно, видимо безумие целял достигането на вътрешно смирение. Юродивите са ходили зиме боси и почти без дрехи, но са пророчествали, вършели са чудеса и смело са изобличавали неправедните управници. – източник http://www.pravoslavieto.com/rechnik/index.htm; https://www.pravoslavie.bg/Праксис/Юродивите - заради-Христа/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...